Вече сме 2013г., а още искаме да пускаме фишеците, за които говори Алеко Константинов още през 19в. Вече би трябвало да сме дорасли и да не "гоним" европейците из баира на постиженията, но за съжаление през това време почнахме да гоним не само европейците, ами и американците, и китайците, и японците, макар и да не си гостуваме често освен, ако не ни се отдаде възможност да поработим малко с тях, за тях, да се поучим "уж" от тях, ама за последното може малко да се поспори.

Казват, че сме представени пред света от достойни хора. Имаме си политически елит, консоли - де ли не по света, нацията ни е умна и се интересува от ставащото по света, интересуваме се и от земята, на която живеем и... Абе, много сме големи убавци! Обаче за какво ни е всичко, което сме придобили като нация през времето, след като е явно, че българите в държавата си са нещастни, което се вижда от протестите, от икономическата и политическа обстановка, в която живеят през 23-те години на неясен и непонятен преход преход  към демокрация и какво ли още не, което е написано на изморените им чела.

Странно е как става такова нещо. Та, как може българина да недоволства от власта и от каквото и да е друго. През последните години празниците - нашите и чуждите заемки се увеличаваха, дето пише Алеко с тях догонваме римляните. И вместо да им се радва българина, той роптае. Явно нещо не му е угодно. Какво ли е то? Можем да търсим отговора и да не го намерим дълго време. Нормално е, след като не става дума за един отговор, бе. Не можем ли да разберем, че за нещо толкова комплексно каквото е благополучието на един народ, а още повече на такъв с дълга и богата история, като нашия отговорите са винаги много.

Алеко още тогава говори за "ДОГОВОРИТЕ", а именно как ще цакаме австрийците да ни носят фишеци на готово и на всичкото отгоре МИТО ще им вземаме. Нещата не са се променили много. Народа се надига срещу ЕРП-тата, ама не помисли по-рано да каже: "Нещем ги..". Пък и само те да са криви, не са. Пуснали сме ги, договори си имат, посписани от тия дето сме ги сложили да ни управляват и така. Абе, фишека си гърми, а народа по главата си сол соли, ама късно.

Много може да се изпише, но защо трябва да се прави всеки сам да си прецени. Като нация не трябва постоянно да гледаме какво има на масата на чуждите държави. Често се говори за това, ама нека почнем да мислим какво да направим сами за себе си, а какво трябва да правят другите за нас. Разчитаме ли на възншна подкрепа, какъвто и характер да има: политическа, икономическа, социална или каквато и да била, най-напред трябва да се замислим дали сме готови да платим цената. Историята ни учи, че цената за България обикновено в много висока.